Дима, който протестира сам пред руското посолство -
26 юли 2022 година
Денят е както постоянно парещ. Преминават коли, София е потънала в своите си проблеми.
Пред постройката на посолството на Руската федерация е умерено. В един миг младеж, облечен напълно импровизирано - къси панталони, блуза, маратонки - застава пред постройката на бул. " Драган Цанков " 28 и опъва саморъчно направен афиш.
На плаката пише " Путин не е наш президент, а фюрер. Нашите бойци са фашисти! ".
Цари тишина. В някакъв миг от посолството излиза кола с дипломатически номера. И тогава се вижда ясно, по какъв начин един от возещите се вътре подвига ръка с вдигнат палец. Жест, който и у нас, и в Русия значи единодушие и утвърждение.
Последната седмица на юли е. У нас се вихрят разнообразни пристрастености. А пред съветското посолство един млад съветски жител стои безмълвно, държейки плаката в ръка.
Той се споделя Димитрий Чурпаков.
Дима е роден през 1990 година в Сочи, само че живее повече от 10 години в Москва.
По специалност е китарист. Завършил е Музикална педагогика в Русия, свири и преподава класическа китара.
Срещаме се в един софийски мол, където той чака своята брачна половинка, цигуларка, да завърши запис и да поемат за Враца, където живеят. Там съпругата му Альона работи в симфоничния оркестър " Симфониета Враца " и е концертмайстор.
Дима попада в България и инцидентно, и не напълно инцидентно.
" С моята брачна половинка усещахме, че в Русия свободата става все по-малко и по-малко, казва той. - Аз съм свободомислещ човек и желая да приказвам свободно. И желая да назовавам нещата с същинските им имена. Например през днешния ден има война и че аз считам да я назовавам " война ", а не " специфична интервенция. "
" Навсякъде има защита, продължава своя роман за Русия. - Отиваш да вземем за пример към влака, а там защита. Оглеждат те зорко, не те изпускат от взор. В Европа, в случай че искаш да си купиш билети за пътешестване, просто вкарваш име и фамилия и можеш да полетиш със аероплан. А у нас ти желаят какво ли не - номер на паспорта, къде си роден, по кое време си роден. И от самото начало е цялостно с защита - тук не отивай, там не отивай, къде отиваш, от кое място идваш... В моята татковина от самото начало имаш чувството, че си непотребен. И най-лошото е, че също така от самото начало чувстваш оскърбление. "
Така Дима и брачната половинка му съществено стартират да се замислят да заминат. Наблюдават каква е политиката на Путин и усещат, че се задава нещо неприятно. И че обстановката наподобява като някакво завръщане на комунизма.
Пред съпругата му се отваря опция да работи в у нас. И двамата идват тук и заживяват в Северозападна България.
От Русия с обич
Знаем ли в действителност какво тъкмо се случва в Русия? Питам Дима по какъв начин са се случвали нещата през неговите очи.
" Доколкото помня, тъй като съм бил дребен, когато първоначално Путин пристигна на власт, Русия беше доста демократична страна. Това беше в края на перестройката, всички живеехме оскъдно и не изключително добре, само че имаше същински гърмеж на независимост, на демократизъм. В изкуството имаше доста опити - нещо, което през днешния ден е безусловно невероятно да се случи. "
Постепенно нещата стартират да отиват към " твърдата ръка " - Дима усеща това още когато Путин закрива НТВ - медия, в която свободно приказват и подлагат на критика властта. А след това за малко идва Медведев и по това време, въпреки че всички са наясно, че Медведев е марионетка на Путин, той играе демократичен политик - намира се с Бил Гейтс, приказва за това, че Русия би трябвало да се отвори към света.
Силният поврат в съветската политика се случва през 2014 - годината на анексирането на Крим. До този миг чувството е " добре де, ще потърпим Путин още малко ". След това обаче нещата фрапантно се трансформират.
Русия като разказ от Франц Кафка
" Знаеш ли какъв е главният способ на съветската агитация, пита ме Дима. - За нея не е значимо всички да поддържат политиката на Путин. За нашата агитация е значимо да се основава усещане, че всички поддържат тази политика ".
Дима споделя, че в Русия няма всеобщи репресии. " Такова нещо у нас няма. У нас репресиите работят на инцидентен принцип. Идеята е в никакъв случай да не знаеш защо можеш да бъдеш задържан. "
И споделя за опозиционния политик Илия Яшин, който наскоро е бил задържан и даден под съд.
" Дълго време Яшин говореше самоуверено и подлагаше на критика, само че никой не го закачаше. И внезапно го арестуваха. " Според Дима в действителност репресиите работят на лотариен принцип - ти можеш самоуверено да критикуваш, освен това обществено, властта и нищо да не ти се случи. А различен човек може да каже нещо по телефона, да го подслушат и да го приберат.
" Този принцип не е инцидентно основан. Властта в Русия прави по този начин, че ти да не знаеш какви са разпоредбите на играта. И това е най-страшното - по този начин ти не знаеш какво може да ти донесе проблеми. И се боиш от всичко. "
Дима и митингите
Когато Дима и брачната половинка му идват в България, война още няма. Двамата заживяват във Враца, Дима преподава китара, работи и като анализатор на данни.
Казва, че в никакъв случай не е имал проблем с хората в България поради това, че е руснак. Случвало му се е да спори с българи, които са последователи на режима на Путин. И е изумен от соц носталгията и от неналичието на причини, гарнирани наложително с " Америка е отговорна " или " къде бяхте вие, когато... ".
Всичко обаче се трансформира на 24 февруари 2022, когато войната стартира. Тогава Дима идва в София и се включва в първия антивоенен митинг. За страдание му е мъчно да идва на вечерните огромни митинги - няма къде да пренощува и няма по какъв начин да се прибере във Враца.
В един миг се оказва, че интернационалният му паспорт е изминал и би трябвало да отиде до посолството, с цел да му го възобновят. Това съответствува с момента, в който българското държавно управление афишира 70 съветски дипломати за " личност нон грата ", и се оказва, че посолството не работи, а Дима има проблем. Пред него има два пътя - или да се върне в Русия, където евентуално са наясно с неговите убеждения и няма да го чакат с горещи пелмени на летището, или да изиска политическо леговище, което самият той счита за прекомерно последна мярка.
В някакъв миг посолството въпреки всичко стартира да работа и Дима получава своя паспорт. И той взема решение, че всякога, когато има опция да е в София, ще стачкува. Защото хората би трябвало да знаят какво се случва.
Дима желае чиновниците в посолството също да видят, че има съветски жители, които са против войната. И тъй като, съгласно него, задачата на съветската агитация е всичко да наподобява по този начин, като че ли всички съветски жители поддържат политиката на Путин.
Обратно пред съветското посолство
" При мен спираха много хора, разказва Дима. - Когато застанах с палката пред постройката на посолството, някои ми махаха и показваха поддръжка. Други пък ме ругаеха и ми споделяха да се махна. "
Има и служители на реда, които стоят покрай протестиращия и си правят работата.
В един миг се появява и подбудител. Дима счита, че той е чиновник в посолството. Провокаторът идва при него и стартира да се държи надменно. За Дима обаче се застъпват български жители, които идват на място. Виждайки, че не може да реализира задачата си, провокаторът изчезва. Но малко по-късно, откакто другите се разотиват, още веднъж се появява и споделя: " Изчезвай отсам, към този момент те предизвестих ".
Нашите бойци не са герои, а фашисти
" Знаете ли, нашите бойци, които отиват да се бият в Украйна, напълно не са герои ", казва Дима. - Максим Кац, наш опозиционен политик, напълно вярно означи, че нашите бойци, които починаха в Украйна, бяха убити от хора, които пазят родината си. "
Войниците, които се бият в Украйна, получават големи за стандарта на Русия хонорари - сред 240 000 и 350 000 рубли (в левова равноценност по сегашен курс това са сред 7700 и 10 400 лева). Няма никакви герои, които се борят против " фашизма ", а просто бойци на един режим, които заработват пари, каквито в Русия в никакъв случай не биха могли да проработят, споделя руснакът.
01.08.2022 г.
Отново е горещо. Правителството у нас падна, следва краят на Народното събрание, в " Младост " 4 има повреда и няма топла вода.
А Дима още веднъж е в София и още веднъж отива пред посолството на Руската федерация.
Отново е самичък. И още веднъж носи своя афиш.
Питам го не желае ли поддръжка? Не чака ли и други да се причислят към неговия митинг?
Отговаря, че е сигурен в едно - че няма да спре да стачкува. И че желае да каже нещо значимо, за което не се приказва:
" Руската федерация е спонсор на тероризма. И това би трябвало да се знае от всички. "
Допълва това изказване с обстоятелства - през 2014 година Руската федерация е спонсорирала тероризма в Донецка и Луганска област. Това попада в резолюция на ОССЕ от 2017 година, точка 26, където е написано, че ОССЕ изисква от Русия да прекрати финансирането на терористични организации.
Дима ще продължи да идва пред посолството. Той не живее в София, само че ще бъде на " Драган Цанков " 28 всякога, когато може да пристигна в София.
" За мен няма значение дали ще съм самичък, дали ще сме двама, трима или 100. Аз не чувствам да съм самичък. Всеки път, когато някой ми помаха за поддръжка, чувствам, че имам поддръжка. И няма да спра ", казва Дима.
Денят е както постоянно парещ. Преминават коли, София е потънала в своите си проблеми.
Пред постройката на посолството на Руската федерация е умерено. В един миг младеж, облечен напълно импровизирано - къси панталони, блуза, маратонки - застава пред постройката на бул. " Драган Цанков " 28 и опъва саморъчно направен афиш.
На плаката пише " Путин не е наш президент, а фюрер. Нашите бойци са фашисти! ".
Цари тишина. В някакъв миг от посолството излиза кола с дипломатически номера. И тогава се вижда ясно, по какъв начин един от возещите се вътре подвига ръка с вдигнат палец. Жест, който и у нас, и в Русия значи единодушие и утвърждение.
Последната седмица на юли е. У нас се вихрят разнообразни пристрастености. А пред съветското посолство един млад съветски жител стои безмълвно, държейки плаката в ръка.
Той се споделя Димитрий Чурпаков.
Дима е роден през 1990 година в Сочи, само че живее повече от 10 години в Москва.
По специалност е китарист. Завършил е Музикална педагогика в Русия, свири и преподава класическа китара.
Срещаме се в един софийски мол, където той чака своята брачна половинка, цигуларка, да завърши запис и да поемат за Враца, където живеят. Там съпругата му Альона работи в симфоничния оркестър " Симфониета Враца " и е концертмайстор.
Дима попада в България и инцидентно, и не напълно инцидентно.
" С моята брачна половинка усещахме, че в Русия свободата става все по-малко и по-малко, казва той. - Аз съм свободомислещ човек и желая да приказвам свободно. И желая да назовавам нещата с същинските им имена. Например през днешния ден има война и че аз считам да я назовавам " война ", а не " специфична интервенция. "
" Навсякъде има защита, продължава своя роман за Русия. - Отиваш да вземем за пример към влака, а там защита. Оглеждат те зорко, не те изпускат от взор. В Европа, в случай че искаш да си купиш билети за пътешестване, просто вкарваш име и фамилия и можеш да полетиш със аероплан. А у нас ти желаят какво ли не - номер на паспорта, къде си роден, по кое време си роден. И от самото начало е цялостно с защита - тук не отивай, там не отивай, къде отиваш, от кое място идваш... В моята татковина от самото начало имаш чувството, че си непотребен. И най-лошото е, че също така от самото начало чувстваш оскърбление. "
Така Дима и брачната половинка му съществено стартират да се замислят да заминат. Наблюдават каква е политиката на Путин и усещат, че се задава нещо неприятно. И че обстановката наподобява като някакво завръщане на комунизма.
Пред съпругата му се отваря опция да работи в у нас. И двамата идват тук и заживяват в Северозападна България.
От Русия с обич
Знаем ли в действителност какво тъкмо се случва в Русия? Питам Дима по какъв начин са се случвали нещата през неговите очи.
" Доколкото помня, тъй като съм бил дребен, когато първоначално Путин пристигна на власт, Русия беше доста демократична страна. Това беше в края на перестройката, всички живеехме оскъдно и не изключително добре, само че имаше същински гърмеж на независимост, на демократизъм. В изкуството имаше доста опити - нещо, което през днешния ден е безусловно невероятно да се случи. "
Постепенно нещата стартират да отиват към " твърдата ръка " - Дима усеща това още когато Путин закрива НТВ - медия, в която свободно приказват и подлагат на критика властта. А след това за малко идва Медведев и по това време, въпреки че всички са наясно, че Медведев е марионетка на Путин, той играе демократичен политик - намира се с Бил Гейтс, приказва за това, че Русия би трябвало да се отвори към света.
Силният поврат в съветската политика се случва през 2014 - годината на анексирането на Крим. До този миг чувството е " добре де, ще потърпим Путин още малко ". След това обаче нещата фрапантно се трансформират.
Русия като разказ от Франц Кафка
" Знаеш ли какъв е главният способ на съветската агитация, пита ме Дима. - За нея не е значимо всички да поддържат политиката на Путин. За нашата агитация е значимо да се основава усещане, че всички поддържат тази политика ".
Дима споделя, че в Русия няма всеобщи репресии. " Такова нещо у нас няма. У нас репресиите работят на инцидентен принцип. Идеята е в никакъв случай да не знаеш защо можеш да бъдеш задържан. "
И споделя за опозиционния политик Илия Яшин, който наскоро е бил задържан и даден под съд.
" Дълго време Яшин говореше самоуверено и подлагаше на критика, само че никой не го закачаше. И внезапно го арестуваха. " Според Дима в действителност репресиите работят на лотариен принцип - ти можеш самоуверено да критикуваш, освен това обществено, властта и нищо да не ти се случи. А различен човек може да каже нещо по телефона, да го подслушат и да го приберат.
" Този принцип не е инцидентно основан. Властта в Русия прави по този начин, че ти да не знаеш какви са разпоредбите на играта. И това е най-страшното - по този начин ти не знаеш какво може да ти донесе проблеми. И се боиш от всичко. "
Дима и митингите
Когато Дима и брачната половинка му идват в България, война още няма. Двамата заживяват във Враца, Дима преподава китара, работи и като анализатор на данни.
Казва, че в никакъв случай не е имал проблем с хората в България поради това, че е руснак. Случвало му се е да спори с българи, които са последователи на режима на Путин. И е изумен от соц носталгията и от неналичието на причини, гарнирани наложително с " Америка е отговорна " или " къде бяхте вие, когато... ".
Всичко обаче се трансформира на 24 февруари 2022, когато войната стартира. Тогава Дима идва в София и се включва в първия антивоенен митинг. За страдание му е мъчно да идва на вечерните огромни митинги - няма къде да пренощува и няма по какъв начин да се прибере във Враца.
В един миг се оказва, че интернационалният му паспорт е изминал и би трябвало да отиде до посолството, с цел да му го възобновят. Това съответствува с момента, в който българското държавно управление афишира 70 съветски дипломати за " личност нон грата ", и се оказва, че посолството не работи, а Дима има проблем. Пред него има два пътя - или да се върне в Русия, където евентуално са наясно с неговите убеждения и няма да го чакат с горещи пелмени на летището, или да изиска политическо леговище, което самият той счита за прекомерно последна мярка.
В някакъв миг посолството въпреки всичко стартира да работа и Дима получава своя паспорт. И той взема решение, че всякога, когато има опция да е в София, ще стачкува. Защото хората би трябвало да знаят какво се случва.
Дима желае чиновниците в посолството също да видят, че има съветски жители, които са против войната. И тъй като, съгласно него, задачата на съветската агитация е всичко да наподобява по този начин, като че ли всички съветски жители поддържат политиката на Путин.
Обратно пред съветското посолство
" При мен спираха много хора, разказва Дима. - Когато застанах с палката пред постройката на посолството, някои ми махаха и показваха поддръжка. Други пък ме ругаеха и ми споделяха да се махна. "
Има и служители на реда, които стоят покрай протестиращия и си правят работата.
В един миг се появява и подбудител. Дима счита, че той е чиновник в посолството. Провокаторът идва при него и стартира да се държи надменно. За Дима обаче се застъпват български жители, които идват на място. Виждайки, че не може да реализира задачата си, провокаторът изчезва. Но малко по-късно, откакто другите се разотиват, още веднъж се появява и споделя: " Изчезвай отсам, към този момент те предизвестих ".
Нашите бойци не са герои, а фашисти
" Знаете ли, нашите бойци, които отиват да се бият в Украйна, напълно не са герои ", казва Дима. - Максим Кац, наш опозиционен политик, напълно вярно означи, че нашите бойци, които починаха в Украйна, бяха убити от хора, които пазят родината си. "
Войниците, които се бият в Украйна, получават големи за стандарта на Русия хонорари - сред 240 000 и 350 000 рубли (в левова равноценност по сегашен курс това са сред 7700 и 10 400 лева). Няма никакви герои, които се борят против " фашизма ", а просто бойци на един режим, които заработват пари, каквито в Русия в никакъв случай не биха могли да проработят, споделя руснакът.
01.08.2022 г.
Отново е горещо. Правителството у нас падна, следва краят на Народното събрание, в " Младост " 4 има повреда и няма топла вода.
А Дима още веднъж е в София и още веднъж отива пред посолството на Руската федерация.
Отново е самичък. И още веднъж носи своя афиш.
Питам го не желае ли поддръжка? Не чака ли и други да се причислят към неговия митинг?
Отговаря, че е сигурен в едно - че няма да спре да стачкува. И че желае да каже нещо значимо, за което не се приказва:
" Руската федерация е спонсор на тероризма. И това би трябвало да се знае от всички. "
Допълва това изказване с обстоятелства - през 2014 година Руската федерация е спонсорирала тероризма в Донецка и Луганска област. Това попада в резолюция на ОССЕ от 2017 година, точка 26, където е написано, че ОССЕ изисква от Русия да прекрати финансирането на терористични организации.
Дима ще продължи да идва пред посолството. Той не живее в София, само че ще бъде на " Драган Цанков " 28 всякога, когато може да пристигна в София.
" За мен няма значение дали ще съм самичък, дали ще сме двама, трима или 100. Аз не чувствам да съм самичък. Всеки път, когато някой ми помаха за поддръжка, чувствам, че имам поддръжка. И няма да спра ", казва Дима.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ